Там, където задъханият човешки поток изтича от ул. “Търговска”, за да се разлее в някакъв умерен градски пояс, се намира онзи тих оазис на спокойствие и сладки предчувствия, в чиито прегръдки негово величество клиентът изпада в нежно откровение с изкуството на “Маг Жиров”.
Да, изкуство, драги съграждани, защого тук Венцислав Жиров и Румен Димитров успяват да приведат вашите физически и душевни нужди в трогателна хармония.
Оживени разговори, бързи размени на усмивки и погледи. Като принц в палата си Маг Жиров /международни награди за илюзионно и цирково майсторство/ минава от маса на маса за да поздрави гостите си.
Чаша вино с някои от тях, усмивка за всички, приятелско помахване и закачка за онези, които биха могли да недоволстват - дори един принц не би могъл да бъде по-любезен домакин.
- Ние сме в истинска емоционална връзка с клиентите си - изповядва той.
Какво повече би желал един човек на изкуството от своята публика, която в болшинството си се състои от воини на Темида, лекари, художници, музиканти и прочие хора, събрани от кол и въже.
- Съжалявам, че трябва да затворя след всичко през което преминах. Няма смисъл... Винаги съм плащал честно данъците си, спонсорирах доколкото мога. Ако продължа трябва да се корумпирам за да оцелея. Предпочитам да остана чист!
/Впоследствие разбирам, че клиенти предлагат да заплатят бъдещите вноски - благороден жест на благородни приятели./.
- Всъшност затваряме добре работещо заведение. Тръгнахме от нищо - за това боли така силно...
Румен Димитров мълчи. Обикалял дълго по света като стюард на кораб вероятно се пита кой ли вятър го е накарал да хвърли котва тук, в безличния провинциален залив на родния град. Може би е мислил, че ще намери сигурен пристан за своите надежди и очи, в които да се влюби...
В къщи стените не помагат и никой не тежи на мястото си.
Тези млади хора вече знаят това.
сега накъде? Отново на корабите, по сцените на пътуващи циркове, далеко от дома...
За кой ли път се питам докога ще живеем така, гледайки “как гинат сили и младост”, как способни момичета и момчета се лутат през живота “немили-недраги” в собствената си страна?
Сякаш някакъв чудовищен заговор на могъщи антисоциални умове крои зловещи планове срещу нашите деца.
Каква “демократична” конспирация създава закони, измисля данъци, които ги прогонват от родните домове?
Вижте правителствата. Има ли нужда да ги изброявам. Като си направим равносметката оказва се, че ни ръководят любители и второкачествени хора. Работата на нашата администрация би довела до банкрут всяко честно предприятие. Парламентарните методи, моля да ме извините, биха били срамни за всяко събрание на акционери.
Дали сред онези, които решават съдбата на нацията няма хора със скрити психични отклонения. Кой психиатър и по какъв начин би могъл да освидетелства действащ магистрат с латентни психопатийни форми. Доколкото зная никой, никога не е поставял въпроса дори за най-невинни периодични прегледи на хората от управляващия елит. Нали и те са хора?
Ето такива въпроси, драги съглраждани, ме терзаят докато се опитвам да не забелязвам влагата в очите на онзи горд и честен мъж, който разчита само на ръцете си.
Така свършва приказката.
Приказката за човека отворил - затворил заведение.
/Сигурно има много такива/
И когато си легнем до скъпите съгражданки, и нещата придобият други измерения, все пак трябва да посрещнем деня за да не би да се превърнем в друга приказка. Последната!
