Регион: Перник Население - 111 799 жители Населени места - 24 Градове - 2, села – 22 Площ: 461.1 км2 Население в град Перник – 1998 г. - 86 836 жители
Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров.
Границите му от север са маркирани от Заваловискярската планина, от североизток – от Люлин, югоизток - от Витоша, от юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 м е естествено разпокъсана от Верило - Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от р.Струма и от най-горните й пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).
Град Перник е административното средище на област Перник. Древната му история започва преди осем хилядолетия.
Първото заселване на Пернишката котловина датира от новокаменната епоха (VІ хил.пр.Хр.), когато древни земеделци изградили селище в непосредствена близост до р. Струма (сега селището се намира под хокейната площадка в квартал Изток). Те живеели в глинобитни жилища и умеели да оглаждат камъка, животинските кости и рога и да ги превърнат в оръжие или оръдие на труда. От глината изработвали съдове и ритуални предмети (идоли, модели на жилища, култови масички). Черупките от миди използвали за изработката на гривни и огърлици. Животът в раннонеолитното селище продължил без прекъсване около 150 години, след което било изоставено.
През каменно-медната епоха селищата значително се умножили и заемали все по-голяма площ. Следи от тях са открити в непосредствена близост до сегашната гара Перник, до гара Метал, върху хълма Кракра и в близката му околност. Наред със старите умения, обитателите им познавали вече тайната за добива и топенето на медта, от която изработвали медни брадви и длета.
Енеолитното селище върху хълма Кракра било с вътрешно селищна планировка на обширните жилищни сгради и на калдъръмените улици. То се простирало на площ около 35 дка и без съмнение е било едно от най-големите и процъфтяващи праисторически селища в района. То било опожарявано и отново възстановявано два пъти, след което животът върху хълма замрял за цяло хилядолетие. В началото на ІІІ хилядолетие, през ранната бронзова епоха хълмът Кракра бил населен отново и с краткотрайни прекъсвания бил обитаван до ХІІ в.
Първото му укрепване с крепостни стени започнало след средата на ІV в.пр.Хр. Тук по старогръцки образец била изградена елитна крепост с отбранителни кули и съоръжения, дворцов комплекс и светилище на бог Дионис. По своя блясък тя не отстъпвала на древните елинистически градове Коринт, Амфиполис и Пела. Играла е ролята на стратегически династичен, военно-политически, търговски и културен център на земите по Горна Струма. Районът бил обитаван от племето агриани, което било известно с отличните си умения като рудари и елитни бойци. Античните старогръцки историци споменават и името на най-изявения им цар – Лангар, съюзник на македонските владетели Филип и Александър Македонски.
През ІІІ в.пр.Хр. крепостта била частично разрушена при едно от келтските нашествия. След бързото и преустройство тя възстановила водещата си роля в района до включването му в границите на провинция Тракия на Римската империя и в стратегия Дентелетика.
През Античността на хълма е съществувала римска вила, която заедно с богатите чифлици в кв.Бела вода, кв.Тева и с.Кралев дол контролирали местната земеделска, занаятчийска и рударската дейност. През ІV в. те заедно със светилището при кв.Църква и емпориона в с.Арбанас били разграбени и опожарени при грабителските походи на готите.
През ІV-VІ век върху хълма Кракра съществувало неукрепено селище, чийто основен поминък били скотовъдството и рударството. В близката му околност били изградени три големи антични църкви. Пет отбранителни антични крепости охранявали района и пътищата по Голо Бърдо. През VІ век те и целият Горнострумски район били опустошени при нашествията на славяни и авари, и след това били изоставени.
През ІХ век Пернишко било включено в границите на българската държава. На хълма била изградена здрава средновековна твърдина, управлявана от български боляри. Византийските хронисти споменават името на най-изявения от тях – болярина Кракра, който се прославил с героичната отбрана на крепостта Перник по време на двете обсади на император Василий ІІ от 1004 и 1016 г. Средновековният Перник бил опорен политически, административен и търговски център в района, който контролирал и 35 близки цитадели. В границите на крепостта били изградени 7 църкви и параклиси, заради което легендата разказва че хълмът бил наричан освен Крепок и “малката Света гора”.
През 1189 г. крепостта била опожарена и разрушена от войските на сръбския жупан Стефан Неман и изоставена.
През ХІІІ и ХІV в. хълмът е бил използван само като некропол. Границите на селището Перник се ограничили около коритото на река Струма и кв.Вароша.
В продължение на около 7 века Перник се споменава като малко село, с основен поминък на населението му - предимно земеделие и скотовъдство.
Освобождението на България заварило село Перник с 148 къщи и 1027 жители. Предпоставка за бъдещото му разрастване било разработването на залежите от каменни въглища в района. Откриването на Мини Перник през 1891 г. променило коренно облика и живота в село Перник. През 1899 г. в Перник била построена първата електроцентрала в България. Тук светнала и първата в България електрическа крушка. Влезли в действие и първите у нас Сепарация за въглища (1895 г.). Открити били редица рудници: Стари рудници, Бели брег, Хумни дол, Христо Ботев, Попов дол, Цалева круша, Куциян и Гладно поле и най-големият български подземен рудник – шахта “Св. Ана”.
Във връзка с разрастването на въгледобива през 1893г. била открита за експлоатация ж.п.линията Перник-София, а в края на 1907г. била построена ж.п.линията Перник-Радомир. Миграцията на хора от цялата страна и заселването им тук довело до построяването на няколко работнически жилищни квартали (Хумни дол, Куциян, Бели брег). Изградени били и жилищни квартали за управата на мината – Инженерен, Красно село, Стария и Новия безистен, Твърди ливади, квартал Рено. В началото на ХХ век се появило първото основно училище, лечебница, били учредени Минно читалище с библиотека /1902 г./ и първият в България работнически театър (1919 г.). Привличането на минни специалисти от Средна и Западна Европа, спомогнало за бързото благоустрояване и културно израстване на Перник.
От края на ХІХ век до 1929 г. село Перник се превърнало в значителен индустриален център. С Указ № 402 от 26 юни 1929 г. Перник е обявен за град.
През втората половина на ХХ век до 1989 год. Перник израства като промишлен център с национално значение с добре развита металургия, машиностроене, енергетика.
Днес той е град със затихващи индустриални функции.
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ И СЪБИТИЯ
-
VII - ХI в. - Перник е икономически, военен и културен център в югозападните български земи. Селището Перник се присъединява към Първата българска държава след договора от 816 г. Славата му е свързана най-вече с болярина Кракра Пернишки, оказал решителна съпротива на ромеите в нач. на ХI в.
-
Края на ХII в. крепостта е разрушена, но селището продължава да съществува. Значението му намалява и неговият блясък не достига степента на Средновековието.
-
ХIХ - ХХ в. - От земеделско и скотовъдно селище Перник се превръща в значим център на минното дело, металургията и машиностроенето. Засилва се развитието на търговията и банковото дело.
-
1891 г. - Приет законът за мините и открит първият рудник на “Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от “Вароша” около новото минно селище.
-
1893 - Откриването на жп линията Перник-София дава нов тласък за развитие на село Перник. Жп гарата е построена 1927 г.
-
1895 - В Перник светва първата електрическа крушка в България.
-
1899 - Построена е първата електроцентрала в България. Използвана за осветление на пресевната фабрика и района около нея.
-
1903 - Обявяване на Св. Иван Рилски за покровител на миньорите. Честван първият минен празник.
-
1918 - Влиза в експлоатация Централа 3000 V.
-
1931-1934 - Строеж на стъкларската фабрика "Кристал".
-
1932 - Завършена е сградата на Минната дирекция.
-
1934 - Влиза в експлоатация Брикетна фабрика (След 1953 г. - към ЦОФ).
-
1951 - Влиза в експлоатация ТЕЦ "Република".
-
1951 - Започва строителството на Металургичния завод "Ленин" (сега "Стомана"), пуснат в експлоатация на 05.11.1953 г.
-
1953 - Открит язовир "Студена".
-
1953 - Завършена Пощенската палата в центъра на Перник.
-
1960-1964 - Открити: Завод за токоизправители, Завод за заваръчни машини, Завод за феромагнити.
-
1968 - Строителство на Градския универсален магазин /ГУМ/.
-
1972 - Завършени хотел "Струма" и Дома на синдикатите.
-
1978 - Завършена сградата на днешната община.
-
1982 - Изграден и оформен днешният център на Перник.
От 1995 г. град Перник е член на Фондацията на Европейските карнавални градове, със седалище Амстердам. Всяка четна година, през последния уикенд на януари в града се провежда Международен фестивал на маскарадните игри и обичаи, в който участие взимат над 3000 души от различни страни.
Направил справката:
Огнян Аспров - Директор на Исторически музей – Перник
Изготвила историческия преглед:
Василка Паунова - Aрхеолог в Исторически музей - Перник