Ако не беше проблемът шести реактор на АЕЦ „Козлодуй”, щяхме да си мислим, че живеем в друга България. Обаче не. В нашата България сме си. Щом започна да се споменава за евентуален режим на тока – значи всичко е наред. Нека и новото поколение разбере как са живели бащите и дедите, а не само да иска европейски заплати и гръцка лежачка.
Открай време режимът на тока се е превърнал в символ на българската индустриализация. Добре че започна да се превръща и в символ на европейската ни ориентация. Запазваме традициите, един вид, спомняме си корена на българщината и се държим естествено. Като балканци, които могат с ток, могат и без ток.
Доброто старо време на дискотечните святкания и изгасвания се завръща като мил спомен заедно с още по-умилителните обяснения, че страшно няма. Положението е под контрол. Точно като в онова време, когато се казваше само положителната новина, а отрицателната отиваше в графата разни. И което е най-важното – само някой от министър нагоре имаше право да казва добрата новина.
