Издребняването в работата на пернишкия Общински съвет е на път да обезличи законодателния орган. Докато въпросът с паметника на Георги Димитров се поставя като алфата и омегата на политиката, няма защо да се чудим, че безработицата е масова, че чужд сериозен инвеститор не се вяска, че бюджетните звена изнемогват финансово, а частниците работят полулегално, че властта е безсилна да спре фрапиращи нарушения на закони и нормативи.
Кое е по-важно? Паметникът на Димитров или законността в издаваните лицензи на таксиметровите фирми? Шофьори вчера беснееха от нелолялната конкуренция /меко казано/, която им взема хляба. Защо, например, ни трябва басейн с олимпийски размери? Да не би някой да подобрява олимпийския рекорд на 100 метра бътерфлай?
Безплодието на съветниците вече ражда бисери, които не украсяват съвременната история на общината, а връщат времената на политическата истерия, държавническото безсилие и личните интереси.
Време е да се свали от афиша на зала “Панорама” местната оперета “Мадам Бътерфлай”.
