Напъването на нашите държавници да превърнат България в страна на селския туризъм се осъществява с бързи темпове. Народът излезе на припек по планински склонове, горски полянки и крайпътни баирчета да се самозадоволява по линията на своето оцеляване. При икономика, която се движи по-бавно от охлюв, брането на гъби си е жив среден бизнес, а събирането на лайкучка е алтернативна заетост, нямаща равна на себе си. Полето отново мами хората като в Елин-Пелинов разказ да намерят личното си щастие в труда и виталната обредност.
Когато един народ се изхранва с природни дарове то е или заради удоволствието от екологичните разходки или заради невъзможността държавата да го изхрани промишлено. И понеже за нас, българите, е валидно второто, не ни остава друго освен да се замислим за охлювите, облазили държавната машина, които се крият в черупките си стане ли дума за поети ангажименти към оцеляването на народа.
Селският туризъм в този му вид е чиста селяния, издигната в ранг на политика, от която се самозадоволяват единици, а хиляди хващат гората.
