Алфред Шютц, австрийски философ и социолог, нарича всекидневието “върховна реалност”. Всички други светове - на науката, на фантазията, на играта и т.н. се характеризират с някакъв дефицит относно всекидневието - дефицит на внимание, на активност, на воля и пр. Тъй като всекидневната дейност е необратима. Един теоретик може да започне отначало своите анализи, но при всекидневната дейност измененията във външния свят са необратими. Затова всекидневието е върховна реалност и неговата типологична организация е най-наситената форма на човешкото познание за света.
Вече посочихме, че в автентичната си форма харизматичното господство има строгоизразен ИЗВЪНВСЕКИДНЕВЕН характер. Това е власт на “вожда”, на “Фюрера” и се основаа на безусловно, радостно подчинение. Оценките за харизматичните личности обаче са различни: Ницше, например, смята появата на героите за необходима, докато Кант отрича харизмата като човешко величие от гледната точка на християнския морал.
Но какво става във всекидневието при загубата на харизматичното свойство? Има няколко варианта. Първо, вождът бива заменен от нов носител на харизмата, който има качествата на водач, съгласно харизматичните белези. На изток така се избира новият Далай Лама. За българския вариант този начин не е възможен. Второ, наследникът може да бъде посочен от стария носител на харизмата и общността да се съгласи. Този вариант теоретично е възможен за България, тъй като премиерът Сакскобургготски има неколцина наследници и все някой вероятно ще се съгласи да бъде “посочен” за приемник. Това обаче е само теоретичен вариант, тъй като след грохотното срутване на кобургготската харизма следствията ще засегнат цялата династия, а не само Симеон. Сиреч, Симеон няма да има думата да посочва. Третият теоретичен вариант е наследникът да бъде посочен от управленския харизматичен щаб. Представете си “блондинките” Агаин, Чилова, Дончева и цялта останала жълта гмеж, во главе с бащата на близнаците-побойници Димитров, или пък министърът на жена си Абрашев, или пък министърът на ЗДРАВАТА /не здравна/ каса Финков, или пък онзи с волско-наркоманския поглед... - представете си подобен “харизматичен” щаб как избира наследник?! Невъзможно, нали? Четвъртият теоретичен вариант е посочване чрез ОТКРОВЕНИЕ: от страна на оракул, пророк, Божия присъда и пр. Понеже обаче, доколкото в България въобще има вярващи, те не са в парламента, а в църквите; и понеже обаче пророците ни нещо напоследък са съвсем кът; и понеже не можем да сме сигурни кой Синод би имал правото да провъзгласи последната Божия присъда - явно е, че и този вариант няма да мине. Но пасаран! - както казват испанците...
Докато харизматичният водач управлява все още ИЗВЪНвсекидневно, управленският щаб може да съществува чрез вяра и въодушевление, да се препитава чрец мецанатски и случайни доходи /скрита приватизация, корупция и комисиони - единен възел/. Овсекидняването на харизмата става чрез апроприация на властите и традиционализиране и/или легализиране на доходите на свитата /антуража/. Трябва да се помни, че харизмата не може да бъде “научена” или “запомнена”. Тя може да бъде само събудена и изпитана. Известно е, че само на изпитания послушник се дава власт.
Нека съдим за “послушниците” на премиера Сакскобургготски по делата им, които се случват в настоящето им изпитание. По делата им ги познаваме - и отдавна вече ги познаваме!
По правило овсекидняването не става без борба, тъй като личните изисквания към харизмата на господаря не се забравят лесно. Харизмата е типично НАЧАЛНО явление при осъществяването на религиозно /чрез пророци/ или политическо /чрез поробване/ господство. Когато господството обаче вече е осигурено, когато вземе масов характер, харизмата отстъпва пред силите на всекидневието. А вече споменахме, че всекидневието може да се разглежда като върховната реалност. Следователно, нашата върховна реалност не е нито НАТО /защо всекидневно трябва да говорим, мислим и визираме този военен блок и кой нормален човек - не говорим за Соломн Паси и сие - може да каже, че вечер си ляга, а сутрин става с мисли за любимия ни световен жандарм?!/, нито Европейският съюз /кой нормален човек вярва в някакви плюсове за България при тази перспектива?!/, а неизплатените заплати, мишмашът, наречен “здравна реформа”, престъпните геноцидни растежи на цените, сияйната усмивка на народната любимка Л.Шулева и т.н., и т.н.
Разобличаването на фалшивите харизми винаги е болезнен процес, който си има своята немалка цена, но все пак това винаги е един оздравителен процес, който е неминуем етап по пътя към истината.
