Болен легна Костов. И поболя цялата държава. Бившият премиер стана по-актуален и от сегашния, а несъздадената му партия по-интересна от традиционните. С името му няколко дни започват и свършват новините. Вплетен е между екшъните на бате Бойко и времето на Станислава Трайкова.
Много правилно правоверните седесари не споменават името му. По закона на мълчанието това е задължително. Отварянето на устата означава да се развали магията или да се предизвика съдбата. Не случайно в Библията е казано да не се споменава напразно името Божие. Християндемократите добре знаят това.
Остава обаче терзанието кое е по-лошо - да си комунист или костовист? Първите са врагове, вторите вълци в овчи кожи. А между тях в синьото безвремие продължава бълнуването за Костов.
