Независимо дали е кръгла или не годишнината от гибелта на Апостола се отбелязва винаги еднакво - с почит и преклонение, с трепет и душевен катарзис. 19 февруари се утвърди в календара като единствената дата, която не е отбелязана с червено, но е белязана с трагизма на подвига на великия българин, затова се знае от мало и голямо.
19 февруари не може да бъде патронен празник. И не само защото патроните се зачитат на рождения им ден. А защото гибелта на Левски е едно разтърсване на нацията, което няма равно на себе си в историята, един всенароден размисъл, който не може да бъде монополизиран от никоя организация, институция или колектив.
19 февруари е денят на силните слова и мълчанието. А когато един народ е силен в мълчанието си, значи идеите на Апостола са го довели до душевния катарзис
