Полицейската статистика е полезна най-вече с това, че човек винаги може да си направи сметка кога престъпленията ще бъдат сведени до нула. Като спадат с по едно на ден и като знаем точния им брой за година с просто аритметично действие можем да изчислим точно в коя година нашите внуци и правнуци ще имат щастието да четат вестници без криминална хроника и да гледат ТВ новини със 100% позитивна насоченост.
Това обаче ще бъде върхът на скуката и затова сигурно няма да го доживеем. Сега е по-весело - всеки ден някого търсят, друг чакат да си дойде от чужбина, за да го приберат, трети се явява по едно от 15-те си висящи дела, четвърти се гаври с МВР, обвинявайки го в тероризъм, пети се прави на обиден от нарушените му човешки права и прочие атракции от света на подземния и надземния свят.
Най-хубавото е, че все още престъпленията подлежат на статистика. И всеки може да си я води като Дон Жуан любовниците. От което любовта ни към статистиката не става по-гореща.
