Напоследък свещениците имат работа като при война. Ръждясаха им кръстовете от предизборни водосвети и получиха мускулно схващане на дясната си ръка от характерните движения. В божиите храмове бяха поръсени повече партийци, отколкото са вярващите изобщо.
Да прощава Господ, обаче модата на предизборните водосвети е като сополив сапунен сериал, а във възрожденски смисъл нещо средно между “Многострадална Геновева” и “Изгубена Станка”. Възраждането на вярата в Бога може да вкара в грях църквата. В храма влизат всякакви люде, някои от които са натрупали такива грехове, пред които изпълнението на Юда е като заявка за коалиционно споразумение с Христос.
Когато вярата в Бог е по-силна от вярата, че ставаш за управленец, никакъв водосвет няма да те извади от блатото на посредствеността. Едно обаче е сигурно - поне няма да фалира свещоливницата и собственикът на водоноските, с които се доставя светена вода за предизборни водосвети.
