Едва ли има българин, който поне веднъж да не се е захласвал в стройната ритмика на дърворезбените тавани във възражденските ни къщи и не е стоял като омагьосан пред иконостаса в църквата на Рилския манастир. Съвършените образи на възрожденската ни дърворезба се оказват неизчерпаем извор на вдъхновение и за поколения наши съвременни художници-резбари. Те овладяват традиционните техники и похвати на работа с дървото, но ивдивидуалното им художествено мислене се формира в контекста на модернизма. Гошо Ангелов е именно такъв автор. В работите му традиционно и модерно са органично съвместени. Той е художник, когото ценителите на изкуството в Перник вече познават Настоящата му изложба в Художествената галерия е предшествана от самостоятелна в галерия КИЦ през 2001 година.
Ще маркирам само някои факти от творческата му биография, недвусмислено показващи успешната му реализация. През 1978 година завършва Художествената академия, специалност резба при проф. Асен Василев и дипломната му работа - декоративно пано - е откупена за юбилея на училището в родното му село Дивотино. Следват монументални проекти за интериора на бившия Пионерски дом в Перник, ритуални зали, читалища и други обществени места в Перник и региона.
Едновременно с това Гошо Ангелов посвещава значителни усилия на работата си с деца и в момента също преподава в Италианския лицей в Горна баня.
През 1988 година група деца от школа към Пионерския дом - Перник, под ръководството на Гошо Ангелов, е избрана чрез национален конкурс да направи пано-дърворезба за централата на УНИЦЕФ в Ню Йорк. Този факт е значим не само за личната му биография, но и за културната история на Перник.
Настоящата изложба на Гошо Ангелов в художествената галерия в Перник е съставена естествено от по-камерни творби и предимно релефи, които авторът съвсем точно нарича дървопластика. Независимо от вариациите на стила и тематичното разнообразие, търсенията му са в рамките на класическото модерно изкуство. В някои от работите - кукерски мотиви, Крали Марко, и други, ясно се чете влиянието на типичния маниер на стилизиране и геометризиране на формата през 70-те години в българската монументална скулптура, стенописи, дърворезба, текстил и други. В тях е намерила израз индивидуалната склонност на автора към по-лиричен минорен изказ. Тук скулптираните обеми и линеарно гравираните детайли са в удивително цялостен и хармоничен ритъм.. Съзвучна е и деликатната патина, която подчертава топлотата на дървото Експресията на материала е крайно доминираща единствено в творбата “Бреза”. Струва ми се, че тази работа маркира една от възможните интересни посоки на развитие на автора.
Добре намереният баланс между “скулптурно” и “графично” формира спецификата на неговите дървопластики. В известен смисъл това е неговата “запазена марка”.. Хармоничното, монолитното, надделява дори и в кубистично деструктурираните “Профили” и “Образи”.
Влизайки в света на Гошо Ангелов, човек сякаш попада в напълно безконфликтен свят. Малко са съвременните художници, чието изкуство съдържа единствено позитивни послания, без това да има инфантилен привкус. Гошо Ангелов е един от тях. И при него това се получава естествено и непреднамерено. Интелектуалната поза и следването на модното са му напълно чужди. Това вероятно затруднява битието на артиста днес, но някак подхранва вярата ни в по-доброто ни утре.
