Снаряди под път и над път започнаха да се намират в Перник. Да се чуди човек при тая ликвидирана военна промишленост, при натовски стандартизираната ни и класифицирана армия, при строгите мерки за сигурност, които уж се вземат, откъде опасните железа намират пътя до нашия град.
Значи нещо в системата е толкова прогнило, та през него преминава цял артилерийски снаряд, еди-кой си калибър. Излиза, че на входа и изхода на военните полигони и заводите за спецпродукция стоят неидентифицирани търгаши, които заради някой лев повече са в състояние да пратят на оня свят нищо неподозиращите мирни граждани. Снарядената одисея едва ли е чиста случайност, щото нито е за първи път, а на всичко отгоре за два дена се повтори.
Пацифистки настроената ни нация, която мързеливо гледа кадрите от Ирак, е пред сериозното изпитание да преосмисли възгледите си за “успешната” реформа в армията, позволяваща оръжие да влезе не само във всеки джоб, но и да се намери до всеки дувар. От това по-голям Ирак няма. По-голям страх - също.
