Левите сигурно си дават сметка, че да гръмнеш шампанско предизборно /виж стр.3/ е сто пъти по-лесно, отколкото следизборно. Първото е ритуал, а второто огромна отговорност след спечелен вот. Ритуалът с шампанското наподобява приказката за рибата в морето, а тиганът на печката, затова е и толкова коварен.
Беден народ лесно избира ляво управление, но трудно дава власт на кухи лозунги. Тук е голямата опасност от самозалъгване, самовеличаене и самоизтъкване. Тапата от шампанското понякога чупи кристалния полилей и вгорчава празника на компанията, а пръските от пенливата течност оставят лепкави петна по костюмите.
В Перник има повече леви партии, отколкото са реално избираемите места за общински съветници в бъдещия местен парламент. Някои мераклии за власт нямат пари даже за бутилка шампанско, обаче това не им пречи да напишат предизборна програма с идеята за вечно присъствие на държавната хранилка.
След вчерашната единична пукотевица започва предизборна канонада, след която за едни пак ще има шампанско, а за други - чаша студена вода.
