Социалната политика на Общината е на изпитание. Родители пишат гневни писма и плашат с неподчинение. Социалният патронаж става малко по-скъпа услуга. Разкрачът между скъпи услуги и евтини обещания е опасен - може да се скъса връзката на гражданите с властта.
Пазарната икономика трудно понася евтините неща. Евтините лозунги още по-трудно. Лявото управление по презумпция не трябва да дере по три кожи от избирателя. Златното сечение между социално и пазарно е трудно за достигане, на лесно за обещаване.
Таксите в детските градини отприщиха неподозиран гняв от едно уж разумно решение на местния парламент. На стихийното недоволство се отговаря с чиновническа рутина. Къде е истината - в отдавна отречената уравниловка или в диференциацията на пазарния модел? Общината и родителите ще водят този тежък спор не от желание за дискусия, а от нежелание да плащат.
Хубавото е, че децата от “Чуден свят” още не могат да четат решенията на съветниците. Обаче когато пораснат със сигурност ще избягат в страната на чудесата.
