Заиграе ли мечката в комшиите, тя неминуемо ще дойде и у нас. Сърбите може да нямат точно такава поговорка, но ние сме длъжни да им я напомним. Убийството на техния премиер Зоран Джинджич стана по типичен български модел, методично разработван и практически приложен в нашата действителност. Появяващият се отвреме - навреме стар рефрен за Балканите като барутния погреб на Европа придоби нов смисъл към вчерашна дата. Полуостровът не е комфортно място за живеене на политици и бизнесмени. Тук се стреля, и то много точно. Смъртта на известни хора става ежедневие. Затова и е висок рейтингът на полицията, а топченгетата са ни като първи братовчеди - гостуват ни по телевизора всеки ден. Европейската визия на това прокълнато място се крие в пушечния огън, а снайпериските засади са най-голямото препятствие към Евросъюза, по-голямо даже от срутените дунавски мостове на магистралата. Убийството на Джинджич, извършено по калъпа на разстрела на Джон Кенеди, е последното доказателство, че нравите на Дивия Запад отдалечават Изтока от цивилизацията.
