АКО НЯКОЙ ЩЕ СЕ БОРИ ДА СПЕЧЕЛИ ПРИЗА ЗА НАЙ-МОЛЕЩ се за дъжд, това са живеещите и работещите на пъпа на Перник. По улиците „Св. Св. Кирил и Методий” и „Радомир” прахта е десетки пъти над допустимото, не защото по принцип си е мръсно, а понеже там върви такъв ремонт, на който мръсотията е неизбежен спътник. А работата съвпадна с продължителна суша и запълването на канавките е съпроводено с прашни облаци, при вида на които хората инстинктивно си запушват или носовете, или прозорците. Най-лошото е, че не му се вижда краят. Насипаният трошляк само чака да мине някоя кола през него, за да оцапа всичко наоколо. Хигиенистките на държавните учреждения не могат да смогнат да избършат прозорците – правят го на всеки час и пак през тях не се вижда. Да не говорим за новите тоалети, особено покрай 15-ти септември. Единственото спасение е дъждът, обаче и той никакъв не се вижда.
15-ТИ СЕПТЕМВРИ НАПЪЛНИ УЧИЛИЩАТА, НО ДОСТА ПО-СЕРИОЗНО напълни кафенетата. Учениците, особено от по горните класове, едва изчакаха тържествената част в училищните дворове и се юрнаха да запазват маси в кафета, барове и кръчми. Около обяд свободно място не можеше да се намери – нито на слънце, нито на сянка. Въобще първият учебен ден ще се окаже знаменателен и за търговците, които нищо чудно да си го присвоят като свой професионален празник.
ПИЯН ПЕРНИЧАНИН СЕ ОПИТАЛ ДА СЕ ПРАВИ НА КАМИКАДЗЕ. Оная вечер полицаи го погнали, та го гонили от Радомир чак до пътен възел Даскалово, където добре почерпеният юнак в един момент решил да се прави на герой и насочил аудито си право към блюстителите на реда с недвусмисленото намерение да ги сгази. Укротили го със стоп патрон и го прибрали да поотпусне нервите. Така героизмът му се разминал, но въпросът е дали ще се размине с адекватно наказание?
