ЛЕВСКИ Е ГОЛЯМА РАБОТА, ОБАЧЕ ПОНЯКОГА ВЕЛИЧИЕТО му изпъква още повече на фона на някакви мижави изпълнения. Вчера беше отбелязана 174-годишнината от рождението му и по традиция пред паметника в центъра на Перник трябваше да има много партийци, много народ. Не се получи нито с едното, нито с другото. Кой му е виновен на Апостола, че се е родил в разгара на лятото, когато партийците като истински европейци си взимат отпуска. Вярно, уважението не е само в поднесените букети и във физическото присъствие пред мрамора, но от кумува срама би трябвало да ги има. Присъстващите се почувстваха на няколко пъти неловко, когато бяха обявени имената на някои партии, заявили желание да поднесат цветя и венци, а въпросните патриоти ги нямаше, та конфузията беше гарнирана с неловко мълчание. Защо при това положение бяха заявили имената си и защо организаторите не ги задраскаха от списъка? Ако е въпросът за предизборен пиар – най-малко паметникът на Левски е мястото, където трябва да се разиграва тази пародия. На практика се получи, че броят на прочетените имена превишаваше броя на присъстващите личности, като прибавим и доброволно дошлите граждани. Смешно, че чак тъжно!
ПОПСКАТА ПРИКАЗКА „НЕ МЕ ГЛЕДАЙ КАКВО ПРАВЯ, А МЕ СЛУШАЙ какво ти говоря” се прилага едно към едно в някои трънски села. На бял свят излезе, че местни селски първенци – кметски наместници и полицаи, са си прекарали контрабанда вода в дворовете на къщите и вилите, правейки незаконни отклонения от главния водопровод. Подразбира се, че и водомер нямат. Това е предимството на слабо населените трънски селца – че може да правиш каквото си искаш и няма кой да те види, за да те наклевети на органите. Още повече ако си фактор от провинциално естество. Така поне беше до вчера. Как ще е от днес – други органи ще решат.
