ДОКАТО ПОЛОВИН БЪЛГАРИЯ БЕШЕ С КОД ЖЪЛТО, ЗАРАДИ БУРЕН ВЯТЪР и поройни валежи, из Пернишко сякаш росен дъждец ни посипа. Нито вятърът ни беше вятър, нито дъждът- пороен. Елементарно застудяване в началото на лятото. Което по- скоро нервира, отколкото създава икономически проблеми. И ако другаде пропищяха от природната неблагодарност, перничани по- скоро биха се помолили: "Дай, боже, дъжд!" Като че ли прогнозите на синоптиците перманентно изключват Перник.
Дъждът винаги е в пъти по- малко от обещаното. А може би живеем в някаква друга България, където важат различни природни и икономически закони? Дай, боже, така да е, защото ни писна все ние да сме различните, забравените, неинтересните и изключенията от всеобщите правила.
ПЕРНИШКИТЕ ПРЕВОЗВАЧИ ОТ НЯКОЛКО ДНИ СА В СЪСТОЯНИЕ НА ПОВИШЕНО внимание и понижена скорост, както се изразяват контролните органи. Подпукаха ги с яки проверки, та даже пътниците като се качат в рейса или буса, не са съвсем сигурни дали навреме ще стигнат на работното си място или ще изтърпят непредвидим във времено технически преглед насред път. На фона на агитацията да се ползва градски транспорт, вместо лична кола, тази акция е направо убийствена за трафика. Публична тайна е, че ако техническите проверки са достатъчно строги, Перник ще остане без тролейбусен транспорт, а вероятно и без половината си автобусен. Това положение обаче твърде много прилича на следвоенно, та ако се допусне, ще ни трябва някакъв транспортен план "Маршал", за да не си купи всеки
пълнолетен собствена кола и да се издушим от изгорели газове. По- вероятно
е друго- цялата патаклама ще приключи с няколко криви шарнира и износени
гуми, както и с една по- продължителна пенсионерска екскурзия до
Белоградчишките скали.
