ДНЕС ДЕЦАТА СА НА МОДА. ТОЯ ДЕН – 1-ВИ ЮНИ, СЕ ЧАКА сякаш цяла година. Рогът на изобилието ще се изсипе върху малчуганите, за които държавата се е разтичала да осигури всички екстри. Понеже празникът минава за неполитически – всичко може. Впрочем неполитически е силно казано. Ако децата не са избиратели, то техните родители със сигурност са от тази категория. Затова забавите, освен грижа за идното поколение, са и ухажване на електората. Все пак друго си е човек да си спомни безгрижното детство, стига да може. Щото вдетеняването напоследък е повсеместно явление, та удря независимо от възрастта.
СОЦИАЛНИЯТ МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ И В ДРЕН ДОКАЗА, че политиката е изкуство повече на думите, отколкото на делата. Каза нещо, което можеше и да не казва – а именно, че докъм 20-ти юни ще мислят какво да правят с минималната работна заплата и пенсиите от 1-ви юли. Че то и без да го казваше, ние си го знаехме. Политиката, особено в социалната област и доходите, напоследък е сведена само до мислене. И то не от Тотю Младенов, а от Симеон Дянков. Затова да се пита социалният министър къде са парите е все едно да си губиш времето напразно. Единственият оторизиран да капне някой лев е финансовият бос на държавата. Тотю Младенов е просто негов служител.
ВЧЕРА В ПЕРНИК БЯХА ПРОБАНИ СИРЕНИТЕ ЗА 2-РИ ЮНИ, обаче най-чудното, че на никого не му направи впечатление. Може би щото перничани бяха предупредени за тази репетиция, а може би по причина, че сирените обикновено вият само при война, която при това дередже е по-скоро полезна, отколкото вредна. Всеки поробител би ни донесъл повече щастие, отколкото собствените ни политици.
