ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПОСТИ НАПРАЗНО СЕ НАРИЧАТ ТАКА. Остана им още един – два дена, обаче да сте чули някой да пости? Всичко се е юрнало по магазините и влачи мръвки в промишлени количества. Никой не страда и през Страстната седмица. Уж сега са дните на моралното изпитание, а всичко живо го е ударило на веселба. Днешният последен работен ден преди празниците се чака като Нова година. Вместо смирение и самовглъбяване – пълно разпускане по всички емоционални и финансови въпроси. На всичко отгоре и времето идва като по поръчка празнично, щото на студ и агнешкото с бира не върви. Най-християнският празник, за който трябва да пречистим с пост и молитва душите си, идва натежал от ядене и пиене. Чудно ли е тогава защо Господ наказва греховете ни и ни праща всякакви изпитания?
ПОЛИЦИЯТА ХУБАВО ПРОВЕРИ ЦЪРКВИТЕ ОТКЪМ ПОЖАРОБЕЗОПАСНОСТ, обаче по-трудно ще провери християните откъм вярване. Щото великденските литургии събират такова гъмжило, сред което има и доста мърша, ако приемем метафората, че всяко стадо си има мърша. На Великден винаги проблем са били не свещите, а хората. Луднали по модата да се правят на много вярващи, не един и двама пияници не само се гаврят с християнството, но просто плачат за бой. Затова и полицията се готви за Великден като за мач „Миньор” – „Левски”. Къде е тук смирението – и сам Господ не знае. Сякаш хората ще ходят в църквите не да се молят полугласно, а да крещят цинизми със скрити метални пръти под якетата си. Така е. На днешно време всяка масова проява е вид гражданска война. Та и големите християнски празници започнаха да приличат на Христовото разпятие – много болки и кръв, а най-вече сеирджии, които викат от „Осанна” до „Разпни го”.
