СЛЕД КАТО СЕ НАДИШАХМЕ ХУБАВО ФИНА ПРАХ КАТО ЯПОНЦИ РАДИАЦИЯ, Господ взе, че се смили над перничани. Пусна ни оня ден един хубав пролетен дъждец, който в комбинация с измитите улици направи живота ако не по-евтин, то поне по-прозрачен. Диша се доста по-леко и безвредно. Сутрешните разходки спокойно могат да бъдат възстановени като релакс на тялото. И остава да си пожелаем догодина по това време да сме забравили, че има разни инертни материали, с които спасяваме положението по пътищата през зимата. Щото въпросните инертни материали през носа ни излязоха и буквално, и преносно. Обаче не всички – някои ни останаха в дробовете. Обаче край. Или поне се надяваме да е край.
ВРИ ОТ ДОМОВИ КРАЖБИ В ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ДНИ. Обаче наред с лошите новини, има и някои добри, както обича да се изразява новият шеф на пернишката полиция. Арестите са пълни с народ, ако това е въобще някакво утешение за обраните. Кражбите са на пръв поглед дребни, но количеството компенсира качеството. Остава и Темида с повече количество като осъдителни присъди, и то ефективни, също да носи добри новини. Обира се практически всичко – от автомобили, които се нарязват на скрап, до вилици и лъжици от запустелите вили. Къде е тук добрата новина е трудно да се каже, освен ако липсата на лоша новина не броим за добра новина.
ТЪРГОВСКАТА МРЕЖА НА ПЕРНИК ВЕЧЕ Е БОГАТО ЗАРЕДЕНА с нова атрактивна стока – прословутата шоколадова вафла „Винкел”, сътворена по идея на ръководството на „Миньор”. Тийнейджърите масово закусват с нея и даже си пазят опаковките за кадем. Перничани вече имат една идея повече за посрещане на гости – с „Винкел”-а на масата като десерт. А може и като предястие.
