ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ЗАПОРА ВЪРХУ ОБЩИНСКИТЕ СМЕТКИ е трудно да бъде класифицирано като новина. Нито е положително, нито е отрицателно. От една страна поради простата причина, че досега такова чудо не е ставало. От друга обаче както хубавото си има лошо, така и лошото си има хубаво. Хубавото е, че общината леко ще живне и ще си има една обица, която винаги ще й напомня оня виц за зайчето, което предупреждавало да не стане като лани. Лошото обаче е, че оттук нататък всеки длъжник може да запре общината по финансова линия и за пет лева да я съсипе не само икономически, а и психически. Ако на това се вика правова държава – значи правото е криво. Само да не стане запорът върху сметките традиция, та от първа страница на медиите да се превърне в банална хроника.
ПРОДАВАЧИТЕ НА МАРТЕНИЦИ НЕ СЛУЧИХА НА МАРТЕНСКО ВРЕМЕ ДА СИ ПРОДАДАТ СТОКАТА. Наредили са се по тротоарите на цял Перник, особено по ларгото, сякаш да илюстрират колко дълго може да оцелее човек при минусови температури, прав върху ледения мрамор. Живи да ги ожалиш. Загърнати с качулки, шалове, ръкавици, обути в дебели ботуши и облечени с вълнени палта, продавачите на радост треперят като есенни листа. Къде е тук символиката с настъпващата пролет, един господ знае. Че то за Нова година температурите бяха по-благоприятни за продажба на сувенири на открито.
ТАЯ СЕДМИЦА СЕ ЯВЯВА НЕЩО КАТО ПРЕХОДНА не само между зимата и пролетта, но и между работата и почивката. Един вид от днес започва тридневен ден на майстора. Като знаем, че предстоят четири почивни дни от четвъртък до неделя, още от понеделник те обхваща мързеливо настроение. Да не говорим какво ще е в сряда, когато в чест на националния празник всеки ще почете с половин работен ден Освобождението на България.
