Може да излезе вярно, че Перник живее и работи само заради този фестивал.Можеше да се види всичко. Даже това, което не трябва да се гледа. Особено от чужденците.
Фестивалът събра надежди иочаквания и като истински панаир предложи на всеки по нещо. Недоволни нямаше. Даже тия, които не понасят данданията, се изнесоха от Перник и също бяха щастливи.
Разлумкахме звонците типично по български. От нищото направихме нещо. И то голямо. Не сме много сигурни, но това комай е най- гръмогласният фестивал в Европа. Което ни задължава и в бъдеще да гърмим с мярка. Да превърнем количеството в качество. Щото сурвакането и сватбите носят посланието за вечност, в която трябва да се впишеш. Да влезеш в бъдещето чрез миналото. Задачата е трудна като защитата на крепостта "Кракра" от византийците. Обаче упоритостта, с която огласяваме световното културно пространство, си струва.
Насурвакахме се! Тръпката на неописуемата емоция отмина, но остави онова усещане за сливане с безвремието, което не подлежи на описание...
