Едно доверие виси над държавата. Виси като Бог, който ще слезе с машината на времето, за да ощастливи цял един народ.
Какъв ти вот на доверие, бе, бат Бойко? Какви ти пет лева? Народът те обича както никога и само хабиш парата в свирката да отклоняваш общественото внимание от важните задачи за България – магистрали, магистрали и пак магистрали! Та никога властта не се е ползвала с по-голямо доверие от днес. Даже социолозите го доказаха научно. Колкото повече затъваме в блатото, толкова повече си обичаме бащицата, дето ни е натикал там. Дето има една приказка – кучето обича тоягата, с която го млатят.
Такъв народ сме ние, българите – признателен. Доверяваме се на партията, когато съгреши дори. И колкото повече съгрешава, толкова по-любима ни става. Справка – пак социолозите.
Затова вотът на доверие в парламента е излишен. Магистралата е по-уютно място за пиар. И на всичко отгоре там си обграден от усмихващи се физиономии, които като раннохристиянските мъченици приемат съдбата си с безгранично доверие.
