И като започнаха едни социологически изследвания колко пари е похарчил ългаринът за коледни подаръци- да ти се отще и празникът, и делникът. И като се цапритесняваха разни философи, че народът тази година е похарчил по- малко в магазините- да ти се вгорчи пържолата на Коледа. Това е значи великото тайнство на Рождество-да профукаш колкото пари имаш в моловете и хипермаркетите. И колкото повече профукаш- толкова по- богоугодни дела вършиш, толкова по-голям християнин ставаш. Сякаш истинският празник преминава през магазините, а не през
душата на човека. Коледата се превърна в ценоразпис с прогресивно растящи суми. Как при това положение да се мусиш на народа, че е станал сбирщина от безбожници, които предпочитат да похарчат два лева за водка в кръчмата, вместо двадесет стотинки за свещ в църквата. Вярата в мола измести вярата в бога.
Българската Коледа се мери в пари. Не само за благотворителност, но и за безпаметно пиене и ядене. Плюс безброй глупави и ненужни подаръци, за да сме модерни. Затова църквата да си брои миряните не пред иконите, а пред сергиите.
