Дойде време падналите на колене да се изправят. А на колене да паднат ония, които им издадоха при арестуването въпросната заповед.
Съдът оправда ексвоения министър Николай Цонев и ексшефа на фонд „Земеделие” Асен Друмев. С което голямата тупурдия около тяхното арестуване навремето не само се обезмисля, но изглежда гротесково. Не за арестуваните, за арестуващите.
На човек неудобно да му стане като си помисли как бе унизен Николай Цонев пред цяла България. Ако има морална адекватност, сега в същото положение – на колене – трябва да бъде поставен прокурорът, който изрече грозната присъда, без да е имало съд. Въобще на колене са не обвиняемите, а обвинителите. Техните грандиозни изцепки за внемяване на вина гърмят по-силно от оръдията на армията. В момента е трудно да се оцени къде посмешището е по-голямо – в съда или в прокуратурата. Адвокатите печелят дело след дело и стават национални герои. Което обаче не пречи арестуваците да продължават да упражняват нелицеприятния си занаят по някаква инерция, понятна само за хората, обичащи да гледат другите на колене.
