Не се размина без пернишко участие в един от обирите на годината – ошушкването на митническите складове с промишлени количества злато. И както може да се очаква, главни герои са хората с прякори. Прякори и то какви – емблема на времето, в което живеем. Тартор им бил Генерала /да не се бърка с Бойко Борисов/, а пръв заместник – нашият човек Сашо Пандиза. Прякорът на последния е уникален. Няма нужда от присъда, тя е закодирана в прозвището му. Каква доза себеуважение, самокритичност и самоиронизиране се иска да се кръстиш Пандиза. С презумпцията, че цял живот ще живееш там.
Затова на съдиите няма да им е трудно да произнасят присъди, освен ако не стане грешка. На Генерала – генералска, на Пандиза – пандизчийска.
Ето как Наказателният кодекс може да се тълкува пряко – чрез прякорите им. Не са нужни алинеи, параграфи, преходни и заключителни разпоредби. Така генералите ще станат по-малко, а пандизчиите повече.
