Наградиха откривателите на рибния фосил на автомагистрала “Люлин”
Виктория СТАНКОВА
Двама строители накараха България да говори за Перник с добро
Наградиха откривателите на древното фосилно находище на автомагистрала "Люлин". Отличията бяха връчени в изложбената зала на Регионалния исторически музей.
50-годишният булдозерист Емил Митушев, който е един от откривателите на рибния фосил при строежа на АМ "Люлин" бе награден от кмета Росица Янакиева. Другият откривател на рибния фосил – Димитър Нацев не успя да дойде, тъй като бе служебно ангажиран.
"Не знаех къде да се обадя като намерих рибата, благодарение на моя колега Митко, който се обади стана всичко. Иначе сигурно щяхме да я затрупаме. Аз като видях от булдозера, не можах да повярвам. То си се виждаше, че е риба. За първи път ми се случва нещо такова", сподели Емил Митушев, които от 22 години работи като булдозерист..
В знак на уважение Емил Митушев получи специални благодарности от кмета Росица Янакиева, която го награди с плакет на Община Перник и благодарствено писмо. "Хората, които позволиха в България да се говори за Перник с добро чувство и с малко завист са Емил и Митко. Те направиха необходимото и достатъчнота за Перник да се говори с уважение и респект. Те са успели да оценят стойността на тази изключителна находка", каза кмета Росица Янакиева и съжали, че другия откривател на находката Димитър не е успял да дойде.
Директорът на историческия музей Емилия Велинова пък подари грамота с рисунка на древната риба и книги за историята и културата на Перник.
“Искам да благодаря към проявената гражданска съвест, към опазването на природното и културно наследство. За това, че вие имахте очи да видите, това което излиза, за да стане достояние не само на нашия музей, на България, но и на целия свят”, заяви Велинова.
На церемонията в музея присъства и д-р Дочо Дочев от научния екип по определянето на рибата.
“Първоначално откритата риба в каменен блок на дълбочина 10 метра се оказа, че е хищна риба. Рибата провокира нашето търсене. На същото място открихме още от олицена, които са на същата възраст, но са различни по вид. Три от тях са напълно запазени, но на мястото намерихме още поне 30. Те се от вида дапалиш магрурус, който е описван в литературата, но е изчезнал“, обясни Дочев
