Тия дни спират влаковете за София заради строежа на магистралата. Така Перник, въпреки готвената автобусна компенсация, се очертава да си остане един доста затворен град, нещо като руските военни градове.
В това има нещо лошо и нещо не съвсем. Лошото е, че скъсваме пъпната си връв с цивилизацията, наречена София. По-точно, промушваме я през Владайското дефиле, където ТИР-овете не ти дават да го правиш бързо. Хубавото обаче е, че повече перничани ще си останат в дома, което ще сгрее домашното огнище, ще заздрави родовите връзки, а може да вдигне и раждаемостта.
Оставени без ЖП, перничани могат по-лесно да се съхранят в условията на софийска криза. Да не пренасят оттам вредните бацили на здравната реформа, полицейските бунтове и синдикални шествия. Сгоден момент като си останем самички, да си подредим собствената къщичка, ако трябва да претърсим и керемидите. Щото се е разтекло отвсякъде, зима иде, а и парното ни е поставило под друга обсада…
Въпросът е да научим кой кара влака за София. Щото комай и машинистите могат да станат безработни.
