Обещанията на няколко поколения политици на прехода, че ще превърнат България в
сигурно място за живеене, се сбъднаха. Оня ден вътрешният министър Цветан
Цветанов възрадва целокупната нация, заявявайки по повод здравословните проблеми на арестант №1 Алексей Петров, че затворническата килия е най- сигурното място за живеене.
Както се казва- дай, Боже, всекиму килия! И на престъпника, и на данъкоплатеца, и на министъра. Изграждайки общество от съкилийници, властта изолира поданиците си от вредното влияние на кризата, гарантира им държавна закрила, обгрижва ги с внимание и нежност. И което е по- важно- прави ги център на медийно внимание като самата себе си. Всъщност управниците не казват нищо ново. България се слави с богат затворнически опит. И през ония 45 години, и през тия последните 20- всички прогресивни хора преминаха през затворите. И продължават да минават.
Затова сигурно най- прогресивните не можаха да дочакат да се сдобият със собствена килия и потърсиха сигурността на Запад. А за министър Цветанов остана удоволствието да напомня, че трябва да сме сигурни в щастието си, щом родната полиция ни пази и зад решетките.
