В шеги и закачки, в полицейски акции и антикризисни мерки, дойде и месец август. Ако петък се нарича ден на майстора, то в българската народопсихология напоследък август минава за месец на майстора. Както е казал шопът – мога да копам, мога и да не копам. И през август никой не копа.
Държавата изпада в състояние на лек унес. Медиите изсмукват новини от пръстите, а всеки леко загорял летовник може да даде пространно интервю, което със сигурност ще бъде публикувано. Магистралите стават център на България и заради проститутките, и заради катаджиите, и заради задръстванията. Политиката се снишава в очакване септември да бъде май.
Много са майсторите на месец август. Даже като държавна политика го обявиха за тотално почивен. Искаш не искаш – през август почиваш. Остава да чакаме 1-ви септември, за да разберем каква сме я измайсторили августовски и дали наистина не сме си намерили майстора.
