Замисля ли се някой, че тия дни започна писането на новата история на Перник. Става дума за леко любопитния факт, че Баба Мина мина на петдневка. За почти 120 години символът на Перник работеше нонстоп. Сега вече възприе чиновнически график, както повечето хубави неща в тази страна.
Да се радваме ли или да ни е все едно? По скоро второто. На кризата всички са подвластни, особено столетниците. Трудно можем да кажем, че баба Мина ще преживее ренесанс. По-скоро обратното. Това е началото на края. Днес на петдневка, а утре на четиридневка като общинските чиновници в много градове. И така, докато свърши горивото и на последния багер, а газопроводът Южен поток подпали кюмюра окончателно.
Така че днешните миньори се явяват нещо като гробокопачи на своята кърмилница. Черното злато на Перник става все по-черно и все по-малко злато. А петдневката все по-почивна ...
