Летните отпуски пламнаха като епидимичен взрив. Модата всичко живо да чисти отпуски е обхванала целия държавен организъм, та здраво място не му е останало.
Където и да отидеш, на която и врата да почукаш – все някой от тия, който търсиш да ти свършат работа, е в отпуска. Издигнат е починът „Всеки чиновник – отпускар”. Ще рече, че това е основното занимание на администрацията - да излиза в отпуска. А атестацията на служителите сигурно върви по това направление – кой колко отпуска е натрупал.
В крайна сметка ще излезне вярна теорията, че съкращенията са като брашнен чувал – колкото и да ги правиш има още мегдан.
Друг е въпросът какво се случва с тия, които ги заместват. Щом могат да работят за двама – трима, какво става със заплатите им? А щом някой е натрупал да почива половин година – защо трябва бюджетът да му плаща със задна дата? Това е един вид реституция.
Така ще си мине кризата в отпуски. Явно България е единствената страна с подобна антикризисна мярка, а отпуската е майка на спасението.
