Властта стана като църковна утвар- влиза в употреба всяка събота. За тия, които не знаят какво е църковна утвар- не е задължително да знаят. Достатъчно е всеки уикенд да гледат телевизия.
Църквите се превърнаха в любимите строителни обекти на политическата класа. А църковните служби с височайше присъствие зачестиха повече и от заседания на кризисни щабове за борба с мароканските скакалци. Държавниците ни съвсем сериозно взеха в ръце религиозното образование на нацията и с личния си пример вече се изживяват като патриарси, владици, протосингели, викарии и всякакви архидякони. А клисари колкото щеш...
Така от църква на църква народът научава стратегически новости относно преодоляването на икономическата криза, както и духовната такава. Оня ден пред храма в Старо село премиерът нахока някои от министрите си, че кръшкат от заседания на кабинета. Само дето не се сети да възложи на Негово високопреосвещенство да ги отлъчи от църквата.
Повече от ясно е, че управниците са намерили църква да се кръстят. И без това държавата е оставена в божиите ръце...
