Вчера България за пореден път изманифестира своята любов към буквите. Къде неподправено, къде театрално, къде по задължение – важното е манифестация да има. И спомени за доброто старо време, когато празникът не беше това, което е днес.
Все пак буквите трябва да се манифестират по-често. Щото са гордостта и срамът на една нация. Те са нашият влог в Европа, но и нашият резил пред Европа. С буквите се пишат програми за развитие, но се пишат и показания за престъпления. Буквите дават самочувствие, но са нож с две остриета. С тях България напоследък и без да е чак толкова грамотна, съвсем грамотно пише некролога си.
Друг е въпросът, че по отношение на първоучителите има раздвояване. Та не се знае точно кой какъв принос има половината България да учи в престижни университети, а другата половина да е полунеграмотна.
Все пак буквите са шанс за втората половина. Затова и вчерашната манифестация имаше смисъл. Да напомня, че всяко образование е незавършено.
