Футболът ни аха да се размърда и пак си кротна. Спихне като футболна топка, срещнала остър гвоздей.
Приятелският футболен мач с белгийците беше предназначен малко да ни пооправи настроението, щото ни беше писнало от криза, мутри, далавери и съкращения. На белгийския терен 89 минути гордостта ни беше леко вдигната, така по мъжки. Дойде обаче финалът на мача и отново ни зашлеви кризата, мутрите, далаверите и съкращенията.
За няколко минути ни попариха с вряла водица, а нашите се изтаковаха на метеното. Нормално. Както казват умни хора, каквато ни държавата – такъв ни футболът. До 89-тата минута нямаше криза, понеже имаше тройна коалиция. Наско – Мъри – Боби. После в играта влязоха белгийските гербери и като същински червени дяволи проскубаха тройката лъвове от националния герб. И сега ще почнат отново игрите на мутрите, далаверите и съкращенията във футбола…
