И БЕЗ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ЗАПОЧНАХА ДА ПАДАТ ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ. Вярно, стари, обаче нали знаем, че старото строителство е по-добро от новото. Не ни се мисли какво ще стане, ако Господ ни разклати до три – четири бала по Рихтер. Явно, и Перник си има своята мини „Захарна фабрика” с тая разлика, че развалините не затрупаха никого. Което не е гаранция, че и следващ блок няма да падне като взривен. Че то е по-добре такива съборетини направо да се бутат с булдозера, вместо да пишем за тях като събитие с отминала давност. И ако веднъж срутването е само любопитна новина, то някое следващо може да е кървава.
В ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ ЯКО СЕ НАБЛЕГНА НА БЪРЗАТА ПОМОЩ. Имало е защо. Бърза помощ пропищя от преумора. Всичко живо се юрка в спешните кабинети по 24 часа в денонощието.Напрежението става като в популярния американски сериал „Спешно отделение”. Само че го няма Джордж Клуни да ръси сексапил и да лекува с усмивка. След като правителството стовари върху Бърза помощ всички болести на държавата, сега ще трябва да лекува и Бърза помощ. Щото може да стане като в приказката за бързата кучка…
СЛЕД КАТО ВДИГНАХА ЗАПЛАТИТЕ В „МАПА ДЖЕНГИЗ”, ОСТАВА ДА СЕ ВДИГНЕ И ТЕМПЪТ НА СТРОИТЕЛСТВОТО. Тая новина с парите за едни може да е добра, обаче за други си е живо източване. Че те ако досега свършиха една пета от работата с ниските заплати, останалите четири пети с какви пари ще ги завършат? При положение, че сумата е фиксирана? Как става тоя номер до вчера да взимаш 300 лева, а сега – 600, при положение, че държавата ти е регламентирала по договор всичко до стотинка. Яко пак сме в турски сериал, където доброто и лошото се редуват от серия в серия, а главният герой страда докато фалира…
