Бедният си е беден. И дървата му за огрев са бедни. И транспортът му е беден. Прецакването на сиромасите върви по график. Единствената надежда на бъдещите зинзикащи от студ е Господ да се смили и да прати мека зима.
Социалната придобивка, наречена поетично от министерството на Шулева “безплатни дърва за огрев за социално слабите граждани” започна да се дъни още преди да е ощастливила поне един. Като им удържат транспортните разходи, някои сигурно ще получат по един наръч цепеници, чието предназначение е описано във фолклора. Ако си пренасят на гръб социалната екстра от гората, бедняците хем ще икономисат парите на държавата, хем ще се сгреят, хем ще се порадват на чудната природа. Не е далеч от ума, че мнозина ще откажат подигравката и ще предпочитат контрабандата. И без това горските не са много на кеф да пазят след като в някои краища на България вдигнаха секири срещу тях.
Бедността не е порок, но бедстващата политика на богатите управници е по-опасна и от люта зима. А най-опасна е джунглата на родната бюрокрация, която никоя брадва не може да изсече.
