Село Сирищник било кадилак между Брезнишко и Знеполе
Сирищник е старо, средновековно селище. Разположено е в тясната долинка на десния бряг на р.Светля. От двете страни на улицата, която води към планината са разположени много къщи на основното селище, а из Рудината има около 23 махали. В махала Кънчов дол, на около 3 км североизточно от селото е регистрирано антично селище. На площ от около 15 дка се намират археологически материали от селището. В махала Ушите се намират останки от късноантична и ранно средновековна крепост градище, принадлежаща към крепостната система по поречието на р.Светля. В местността Църковище при мах. Соколица има следи от стени, а са разкрити и монети от късноантично и ранносредновековно селище. Под градището в м.Ушите, се намират останките на средновековната църква “Св.Никола Летни” . В района на гробищата са руините на късносредновековната църква “Св.Петка”, действала до първата четвърт на ХІХ в. От нея днес е запазена само източната и страна. На границата със село Ковачевци има антична надгробна могила, която вероятно е принадлежала на обитателите на античната вила рустика в Ковачевци.
През ХVІІ в. Хаджи Калфа съобщава, че Сирищник е кадилак между Брезник и Знеполе, населен с български християни. След Освобождението големите преселнически размествания, които настъпват в процеса на придвижване на населението към освободените части на Княжество България, коренно променят състава на жителите на това село. Сред новодошлите има доста занаятчии. Оттук минават тогава и пътищата за трънските, кюстендилските и земенските села за София и поради тази причина Сирищник става естествено средище за търговия и развитие на различни занаяти. Възниква нова търговска улица, в която отварят врати магазини и работилници. Още се помни съществуването на 64 дюкяна, между които дърводелски, тенекеджийски и др. Край р.Светля тракали камъните на десетина караджейки воденици. Разкриват се и телеграфопощенска станция, клон на Българската земеделска банка, аптека, читалище и др. Всеки четвъртък в селото се провеждал пазар на добитък и манифактурни стоки, който се е посещавал масово от околните села.
По инициатива на местни жители през 1865 г. е открито килийно училище. Първоначално училището се е помествало в една сграда намираща се в близост до черквата. След Освобождението тази къща станала тясна и населението на селото със собствени средства изградило четири учебни стаи. През 1968 г. тази сграда е разрушена и на нейно място е построена сграда – общежитие. По инициатива на местните учители за първи път бил празнуван празникът на Кирил и Методий на 11 май 1901 г.
