Икономисти от академичните среди, представители на неправителствените организации, студенти дискутираха в София глобалната икономическа криза, поуките от нея, както и поуките за България от финансовия срив от недалечното минало – през 1996-1997 година.
„Историята показва, че кризите в България свършват няколко години по-късно, както и идват няколко години по-късно отколкото в други държави в света”, смята д-р Стефан Колев, експерт по история на икономическите учения в университета в Хамбург и дава пример с Великата депресия в САЩ от 1929-1930 г. и отражението й у нас.
„Кризата в България не свършва през 1933 година, а напротив – продължава през 1934-1935 г. – казва той. – Дори през 1936 година държавата все още е в стагнация. Интересното е, че както и сега, тогавашните български икономисти и общественост възприемат кризата като нещо, започнало доста по-отдавна – още от Балканската война 1912-1913 година, а кризата от 30-те години е, така да се каже, капака на дългия кризисен период.
Смятам, че това може да се каже и за настоящата криза. България тогава е малка, отворена икономика, що се отнася до търговските и капиталовите потоци. Затова е много податлива, както впрочем и сега, на всякакви шокове от външно естество. И както и в настоящето, така и тогава – особено през 1928-1929 година кризата е предхождана от силен кредитен бум в държавата.”
Според министъра на финансите Пламен Орешарски, рационалната граница, която роди сегашната глобална финансово-икономическа криза, е премината в края на 90-те години на миналия век, когато е заличено законовото разграничение на инвестиционното от търговското банкерство.
„Създаде се финансова среда, уточни Орешарски, в която алчността постепенно вземаше връх, като в първите години след 2000 г. пренебрегването на риска вече изцяло доминираше в инвестиционните решения. Опиянението, че могат да се правят пари от нищо, в съчетание с разширената практика на „напудряне” на балансите, както и щедрото поддържане на приемливи рейтинги на банкови институции в предбанкрутно състояние допълваха картината.”
Не съм сред оптимистите, че ще се намери бърз изход от кризата, коментира още Орешарски. За България, според него, се очакват трудности в средносрочен план. Те ще са свързани с по-високото равнище на риск в икономиката като цяло, което ще доведе до неравновесие между реалния и финансовия сектор. Според Орешарски финансовият срив в България през 1996-1997 г., когато фалираха много банки и милиони вложители загубиха спестяванията си, също дойде от пренебрежителността към риска, което роди финансовите пирамиди.
Христина Вучева, професор по финанси и бивш финансов министър в правителството на премиера Ренета Инджова /1994-1995 г./, също припомни финансовия срив в България през 1996-1997 г. Според нея ниското ниво на професионализъм на тогавашния банков мениджмънт, съчетано с определени политически действия, позволи на хора с непочтени намерения да се възползват от ситуацията. Днес България има валутен борд, който спаси страната, казва тя, но в условията на отражение на глобалната криза върху България поуката е, че трябва да се предпазим от подобни непочтени хора, които винаги са налице и са по-пъргави да се възползват от ситуацията.
