Поех вестника в тежък момент. След творческия му и тиражен възход, стигна до момент, в който изживя дълбока криза. И “Съперник” плати данък на тоталното разделение в обществото. Подобно на партии, синоди и т.н. същото споходи и нас. Както неведнъж съм казвал, участието ми в работата на вестника за мен бе предизвикателство в личен и творчески план. Завоюваният авторитет на първи частен всекидневник, безспорният принос на колегите журналисти и високите обществени и граждански позиции задължаваха много.
Днес, от разстоянието на времето смятам, че работилите по това време в “Съперник” сме дали своята лепта не само за оцеляването му, но и в завоюването на престижни позиции в медийното пространство на Перник.
На днешния екип на вестника си позволявам да поднеса най-искрени поздравления за юбилейната 10-годишнина, да им пожелая здраве, творческо дълголетие и успехи. И нека помнят, че който е минал през “Съперник”, се е калил в цвърчене, в страст и журналистически хъс.
На добър час!
