Като дойде жътва всеки ходил на училище българин си спомня незабравимия едноименен разказ на Елин Пелин. Днешната класика обаче не е в сърпа и ръкойката, а в комбайна и инвестициите. Което ще рече, че не е никаква класика, щото комбайните са от класическото съветско време, а инвестициите - от недошлото ново време. Само царят може рекламно да се качи на модерна западна машина в добруджанското поле като жива връзка между оня и тоя свят.
По време на жътва селянинът се радва повече на мъката на комшията, отколкото на своята реколта. Което също е класика в жанра. Не може да се радва обаче на спомена за обещаните лани пак по време на жътва изгодни кредити, с които да докара добив като в израелски кибук. Не може да не проклетисва поземлената реформа, засяла нивите с бурени, житата с плевели, обещанията с лъжи, а живота с мъка.
Жътвата в Пернишко стартира повече със спомени за доброто старо време, отколкото с надежди за доброто ново време. Може би защото класиката на Елин Пелин е по-близо до днешния ден.
