Падането на Триполи се прие от прогресивната световна общественост като падането на Берлинската стена. Или на самия Берлин. Радостта е безгранична. Кадафи изчезна някъде в пясъците. Като компенсация цената на петрола щяла да падне.
Така светът изтри още една черна точка в и без това мръсната си политическа биография. Въпросът е какво следва? Да не стане така, че с Кадафи лошо, без Кадафи два пъти по-лошо. Суперлюбопитно е като се махне тиранинът, какъв модел демокрация ще възтържествува в тази тотално непредсказуема държава? Светът вече има един пример и той се казва Уго Чавес.
Затова наред с фойерверките след срутването на арабската Бастилия, следва да дойде трезвият анализ какво следва в реалната световна политика. Засега е ясно само едно – че друг ще сложи ръка на петролното кранче. Кой е той – и Аллах не знае.
И в тази безумна калашникова врява интересно как прогресивната световна общественост ще помогне за зачитане на човешките права и свободи на братския либийски народ?
