Не ни стигат жегите, та и вот на недоверие ще вдига температурите, както вътрешно, така и външно. И особено междупартийно. В разгара на лятото се заформи фамозен вот на недоверие, който с чиста съвест можем да кръстим „Вота Цветанов”.
За първи път недоверието е така ярко персонализирано. И за първи път вотът изглежда неясен като лятна мараня над полето.
Да беше в друго време – ясно да е. Цветанов остава, както и шоковите му полицейски акции. А сега положението така се е закучило, че шокът може да е за него.
Изменчив е светът. Та само преди половин година Цветанов минаваше почти за избран президент, а сега ще се бори да спаси една почти загубена министерска кауза. И ако я запази – трябва да е щастлив повече и от бъдещия президент. Щото по-добре да си началник на непредсказуеми шокови разработки, отколкото да изпаднеш завинаги в политически шок, покосен от електрошоковата палка на довчерашните си коалиционни партньори.
Тая седмица ще стане ясно дали другото име на жегата е Цветанов или не съвсем.
