Ако цялата година не ни беше фатална, то тогава петък, 13-ти, ставаше интересен ден. Нещо като черна овца в 365 – овчето стадо. Обаче тъй като няма ден без фатални последствия за българина, петък, 13-ти, взе да се приема като екзотика, като бяла лястовица, едва ли не като щастлив ден. Може и така да е. В поредицата от нещастия всеки ден може да е 13-ти. Но понеже днес имаме рядкото щастие да се докоснем до народния фатализъм, та дано поне го преосмислим на трезва глава.
Кризата засегна и фаталистите. Обърнаха резбата един вид. Взеха да се радват и на малкото щастие, което им дава някой случаен ден в годината. Лошото е, че техният брой се увеличи драстично, та фатализмът изветря в обикновено живуркане.
Добре си живеят фаталистите в Америка. На тоя ден не правят нищо. Комай най-полезното от тяхната практика трябва да възприемем и ние. Впрочем, петъчният ден на майстора е чист вариант на фаталния 13-ти. Само да се огледаме днес около себе си и ще видим, че всички фаталисти са изчезнали от работните си места навръх обикновения работен ден.
