Човешката драма със заложниците в Сливен стана милион пъти по-голяма от друг факт – практически почти всички българи цяло денонощие бяха телевизионни заложници. Така наречените новини от мястото на събитието бяха толкова начесто и толкова безсмислени, че на човек направо да му се пригади. Лошото е, че нямаше измъкване от тая телевизионна криза – където и да цъкнеш дистанционното – същите новини, само че с друг репортер.
Спорно е дали това е най-голямата драма от подобен род в новата българска история, но безспорно е, че електронните медии така се разводниха, че направо се изпуснаха. Като на същински олигофрени повториха стотици пъти едни и същи празни приказки. Превърнаха в главни герои нищо незначещи люде, като например областния управител на Сливен, и взеха безумни интервюта от нежелаещи да говорят хора. Новинарската импотентност беше толкова силна, че даже и от присъствието на Бойко Борисов на мястото на събитието не можаха да предизвикат тръпка.
Сега вече разбрахме как са се чувствали заложниците. Дано това не се повтори.
