Правилно са се ориентирали радомирските машиностроители да поканят премиера да види как работи завода им. Именно как работи, а не как празнува. Щото на властта й стана навик да присъства само на веселата част. Да реже ленти, да разбива шампанско от кофата на багер или в борда на кораб, да вдига наздравици и да чете приветствени слова. За първи път някой се сеща къде е заровено кучето – в бачкането. Та ако Бойко Борисов склони да прекара четири работни часа, в щото в Радомир май работят на четири часа, край пещите и цеховете, може и да размисли. Както досега неведнъж е размишлявал и след като се е заканил да съсече стотина глави, после ги намалява наполовината.
Та и с цената на газа така. Погледнато от висотата на канцеларската му обител – така трябва, нали е пазарна икономика. Погледнато откъм народната беднотия – така не трябва. Както е казал един Вапцаров герой:”А може, по - иначе може”. Затова по-добре днес четири часа при бачкаторите, отколкото утре бачкаторите четири дни под твоите министерски прозорци.
